Добрите родители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени.
Бети Янгс
Бети Янгс
правилник за дейността на 128 су
_20128_20СУ | |
File Size: | 487 kb |
File Type: | Правилник%20128%20СУ |
А знаете ли как орлицата избира баща за своите орлета?
Тя прави следното интересно нещо. От дърво или храст отчупва клонка, взима я в клюна си, издига се на голяма височина и започва да кръжи там с тази клонка. Около самката започват да летят орли, тогава тя пуска клонката надолу и гледа какво се случва.
И тук някой орел подхваща клонката във въздуха без да й даде да падне, а след това я донася на орлицата много внимателно, от клюн в клюн. Орлицата взима тази клонка и пак я пуска долу, мъжкият отново я улава и й я донася, а тя пак я изпуска…
И това се повтаря много-много пъти. Ако в продължение на определено време и многократното изпускане на клонката, орелът всеки път я хваща, то женската избира него и те стават двойка.
Защо го прави това, ще разберете след малко.
След това те се установяват високо върху скала, правят си гнездо от твърди пръчки и мама и татко започват да откъсват от себе си, от собствената си плът с клюна пух и пера. С този пух и пера застилат гнездото, запълват всички дупки в него, правят го меко и топло.
В това меко и топло гнездо орлицата мъти яйцата, след което се излюпват пиленцата. Когато се появят орлетата (а те идват на Божия свят толкова малки, голички и немощни), родителите ги прикриват с тялото, докато не укрепнат.
Правят им заслон с крила от дъжда, от палещото слънце, носят им водичка, храна и птичетата израстват. Започват да им растат пера, укрепват им крилата и опашката.
И вече са се оперили, макар да са още малки. Тогава майката с татко виждат, че вече е време…
Бащата сяда на края на гнездото и започва да удря по него с крила: удря, блъска, разтърсва цялото гнездо. За какво? За да изхвърли всички пера и пух, за да остане само твърдата рамка от клони, които в началото те са сплели и сложили.
А пиленцата седят в това разтресено гнездо, неудобно им е, твърдо и не разбират какво се случва: все пак мама и татко по-рано са били толкова нежни и грижовни. Мама през това време лети нанякъде, лови риба и каца някъде на пет метра от гнездото, за да я виждат птиченцата.
После пред своите птиченца започва тихичко да яде тази риба. Птиченцата седят в гнездото, викат, пищят, не разбират какво се случва, все пак по-рано всичко е било другояче. Мама и татко ги хранеха, поиха, а сега всичко пропадна: гнездото стана твърдо, перата и пухът ги няма, а родителите им ядат сами рибата и не им дават.
Какво да правят? Искат да ядат, трябва да излязат от гнездото. И тогава пилетата започват да правят движения, които никога преди това не са правили. Те и след това не биха ги правили, ако родителите им бяха продължили да се грижат за тях.
Пилетата започват да пълзят из гнездото. Тогава орлето пада, такова тромаво, още нищо неумеещо, нищо незнаещ. Гнездото се намира върху скала, върху стръмна скала, за да не приближават никакви хищници. Птичето пада от този склон, после полита в пропастта.
И тук бащата (този, който някога ловеше клонките) стремглаво се спуска надолу и улавя върху гърба си това орле без да му позволи да се разбие. И след това, на гръб, го качва върху неудобното гнездо, пак на скалата и всичко започва отначало. Тези пилета падат, а бащата ги лови.
А бащата ги хваща, като орел, на гърба си. При орлите нито едно орле не се разбива.
И тогава в един от моментите на падане орлето започва да прави движение, което никога преди това не е правело: то разперва срещу вятъра своите странични крила, попадайки във въздушния поток и по този начин започва да лети.
Така орлите учат своите пилета. И веднага щом птичето започне да лети само, родителите го взимат със себе си и му показват местата, където има риба. Вече не му я носят в човката.
Това е много добър пример за това как трябва да възпитаваме духовно и физически своите деца. Колко е важно да не ги държим излишно в топлото гнездо! Колко е важно да не ги пренасищаме с рибка, когато те вече могат сами да я ловят!
Но с каква грижа трябва да ги научим да летят, посвещавайки на това своите сили и своето време, и мъдрост, и навици!
Неслучайно женската избира мъжкия, хвърляйки клонка. Все пак не иска децата й да се разбият. Избирайки небрежен татко без проверка, после няма да достигне децата.. И без това у орлите птичетата са малко, едно или две…
В. Жемчуг
споделям една статия от в-к "труд", която ме накара да се замисля сериозно - и като учител, и като родител...
Агресивното дете е жертва на родителите
През януари 9-годишно момче принуди учители и родители от 19-о училище в София да излязат на протест. Те настояват институциите да се намесят, защото детето биело, скубело и ритало педагозите.
Хлапаци бесят коте на фиданката пред блока. Люлеят гърчещото се животинче и се смеят.
14-годишни момичета най-грозно смазват от бой и унижение съученичка в Пловдив и пускат видеото, за да се изфукат.
Примерите са хиляди. Всеки човек има в близкото си обкръжение поне един такъв случай.
Понякога агресивното поведение при децата започва още преди да проходят. В други случаи то се отключва от неблагоприятна промяна в семейната среда, става ясно от нова книга по темата. „Работа с деца с агресивно поведение“ на проф. Франц Петерман и проф. Улрике Петерман на издателство „Изток-Запад“ е предназначена предимно за професионалисти или за много умни майки. Авторите представят своята програма как агресивните деца могат да бъдат извадени от затворения кръг на насилието.
Не е достатъчно успокоение, че детето не се бие често в детската градина или училище. Ако то е лесно раздразнимо, противопоставя се на родителите, дразни нарочно други хора, често е недобронамерено или злопаметно и приписва грешките си на други хора, това също е белег, че има проблем. Най-вероятно то има разстройство с противопоставяне и предизвикателство. В книгата е дадена детайлна класификация на проблемните деца и причините за тяхната агресия, както и точен и подробен план за работа на психолозите с момчета и момичета на възраст от 6 до 14 г. Проблемът е, че ако децата са агресивни още от най-ранна възраст, то това поведение се задълбочава и в пубертета и в зряла възраст може да премине в криминално поведение.
Сред причините бебето да се роди с така наречения труден темперамент са усложнения в бременността, както и употребата на цигари, алкохол и наркотици от страна на майката. В по-късна възраст причините за лошото поведение може да са и в лошата семейна среда (развод, кавги) или в недостатъчната компетентност на родителите.
Агресивните деца всъщност се страхуват повече от другите. Те интерпретират дори добронамерени жестове и думи като заплаха и реагират на тях по този начин. Рязко посягане с ръка например, което друго дете би възприело като обикновен жест, за проблемното дете си е началото на физическа атака, обясняват професорите Петерман. Много често то отреагира като нападнато, тоест бие се. Впоследствие няма ясен спомен какво точно е провокирало острата му реакция освен усещането, че са го нападнали.
„Агресията често се предизвиква от недостатъчна емоционална подкрепа и приемане на детето от майката – твърдят авторите. – Има тясна връзка между липсата на майчина топлина и агресивното поведение. Значение има отношението дори в най-ранна възраст – майки, които не гукат и не се вдетиняват с бебетата си, без да искат създават нервни и агресивни деца. Не толкова поведението на детето, колкото това на майката е решаващо за качествата на техните взаимоотношения и за свързаните с това последствия за развитието на детето.“ Фатални са конфликтите родител – дете и най-вече очевидната антипатия на майката към сина или дъщерята.
Ситуацията се усложнява още повече от неправилните реакции на възрастните към последвалите вследствие на тяхното поведение прояви на агресия – например неясни закани, които не се изпълняват, викове и бой, неадекватни наказания.
Форми на гняв и агресия в различните стадии на развитие
При бебетата. Във втората половина на първата година, след като бебето се е научило да разбира причинно-следствените връзки, то се научава да проявява гнева си целенасочено.
На този етап бебето не цели да навреди; при проявата на гняв става дума за емоция подобна на агресия. Още на тази възраст се проявяват различия между половете – момчетата са емоционално по-лабилни и показват чувствата си по-интензивно, докато момичетата по-добре регулират емоционалните си състояния и по-рядко показват, че са ядосани.
При малки деца. През втората и третата си година детето проявява агресия и гняв към родителите, но и към връстниците си. Когато децата са от един пол, по-често се пораждат конфликти, отколкото при общуването между момче и момиче.
При деца в предучилищна възраст и в начално училище. Момчетата по-често си служат с физическа агресия, а момичетата предпочитат индиректните форми. Само при една малка част от децата в тази възраст се стига до жестокост към други деца или животни.
При юноши и младежи. Когато юношите развиват физическата си сила и имат достъп до оръжия, агресивното поведение става по-сериозно и се стига до тежки наранявания и дори до смъртни случаи. В тази възраст младежите упражняват агресията си в колективни актове. Само някои са агресивни към родителите и учителите си.
АВТОРИТЕ
Проф. Улрике Петерман е родена през 1954 г. Следва социална педагогика, педагогика и психология в Манхайм и Бон от 1973 до 1980 г. През 1982 г. завършва докторската си работа към Техническия университет в Берлин, през 1986 г. към университета в Бон. Има дългогодишен опит като психолог в домове за деца и юноши. През 1991 г. основава психологичната амбулатория за деца към Института по клинична психология на университета в Бремен. През 1995 г. поема ръководството на факултета „Рехабилитация и педагогика при психични и поведенчески разстройства“ в университета в Дортмунд. От 2007 г. насам ръководи Факултета по клинична психология към детска клинична психология в Бременския университет. Научните й интереси са клинична психология, детска психология, психология на ученето, психопатология на развитието и методи за релаксация в детска и юношеска възраст.
Проф. др. Франц Петерман е роден през 1953 г. Той следва математика и психология в университета Хайделберг от 1972 до 1975 г. След това е научен сътрудник в университета в Бон. От 1983 до 1991 г. ръководи психо-социалното отделение на университетската детска клиника в Бон и същевременно е професор в Психологическия институт в Бон. От 1991 г. насам ръководи Факултета за клинична психология и диагностика към университета в Бремен. От 1996 г. е директор на Центъра за клинична психология и рехабилитация. През 2010 г. основава в сътрудничество с университет Кил институт за обучение на детски психотерапевти, като оттогава е и негов ръководител. Научните му интереси са клинична детска психология, диагностика на развитието, интелигентността, както и клинична диагностика, детска поведенческа терапия, психологическа рехабилитация.
- От Елизабет Радкова
- 08.04.2017
- в-к "Труд"
През януари 9-годишно момче принуди учители и родители от 19-о училище в София да излязат на протест. Те настояват институциите да се намесят, защото детето биело, скубело и ритало педагозите.
Хлапаци бесят коте на фиданката пред блока. Люлеят гърчещото се животинче и се смеят.
14-годишни момичета най-грозно смазват от бой и унижение съученичка в Пловдив и пускат видеото, за да се изфукат.
Примерите са хиляди. Всеки човек има в близкото си обкръжение поне един такъв случай.
Понякога агресивното поведение при децата започва още преди да проходят. В други случаи то се отключва от неблагоприятна промяна в семейната среда, става ясно от нова книга по темата. „Работа с деца с агресивно поведение“ на проф. Франц Петерман и проф. Улрике Петерман на издателство „Изток-Запад“ е предназначена предимно за професионалисти или за много умни майки. Авторите представят своята програма как агресивните деца могат да бъдат извадени от затворения кръг на насилието.
Не е достатъчно успокоение, че детето не се бие често в детската градина или училище. Ако то е лесно раздразнимо, противопоставя се на родителите, дразни нарочно други хора, често е недобронамерено или злопаметно и приписва грешките си на други хора, това също е белег, че има проблем. Най-вероятно то има разстройство с противопоставяне и предизвикателство. В книгата е дадена детайлна класификация на проблемните деца и причините за тяхната агресия, както и точен и подробен план за работа на психолозите с момчета и момичета на възраст от 6 до 14 г. Проблемът е, че ако децата са агресивни още от най-ранна възраст, то това поведение се задълбочава и в пубертета и в зряла възраст може да премине в криминално поведение.
Сред причините бебето да се роди с така наречения труден темперамент са усложнения в бременността, както и употребата на цигари, алкохол и наркотици от страна на майката. В по-късна възраст причините за лошото поведение може да са и в лошата семейна среда (развод, кавги) или в недостатъчната компетентност на родителите.
Агресивните деца всъщност се страхуват повече от другите. Те интерпретират дори добронамерени жестове и думи като заплаха и реагират на тях по този начин. Рязко посягане с ръка например, което друго дете би възприело като обикновен жест, за проблемното дете си е началото на физическа атака, обясняват професорите Петерман. Много често то отреагира като нападнато, тоест бие се. Впоследствие няма ясен спомен какво точно е провокирало острата му реакция освен усещането, че са го нападнали.
„Агресията често се предизвиква от недостатъчна емоционална подкрепа и приемане на детето от майката – твърдят авторите. – Има тясна връзка между липсата на майчина топлина и агресивното поведение. Значение има отношението дори в най-ранна възраст – майки, които не гукат и не се вдетиняват с бебетата си, без да искат създават нервни и агресивни деца. Не толкова поведението на детето, колкото това на майката е решаващо за качествата на техните взаимоотношения и за свързаните с това последствия за развитието на детето.“ Фатални са конфликтите родител – дете и най-вече очевидната антипатия на майката към сина или дъщерята.
Ситуацията се усложнява още повече от неправилните реакции на възрастните към последвалите вследствие на тяхното поведение прояви на агресия – например неясни закани, които не се изпълняват, викове и бой, неадекватни наказания.
Форми на гняв и агресия в различните стадии на развитие
При бебетата. Във втората половина на първата година, след като бебето се е научило да разбира причинно-следствените връзки, то се научава да проявява гнева си целенасочено.
На този етап бебето не цели да навреди; при проявата на гняв става дума за емоция подобна на агресия. Още на тази възраст се проявяват различия между половете – момчетата са емоционално по-лабилни и показват чувствата си по-интензивно, докато момичетата по-добре регулират емоционалните си състояния и по-рядко показват, че са ядосани.
При малки деца. През втората и третата си година детето проявява агресия и гняв към родителите, но и към връстниците си. Когато децата са от един пол, по-често се пораждат конфликти, отколкото при общуването между момче и момиче.
При деца в предучилищна възраст и в начално училище. Момчетата по-често си служат с физическа агресия, а момичетата предпочитат индиректните форми. Само при една малка част от децата в тази възраст се стига до жестокост към други деца или животни.
При юноши и младежи. Когато юношите развиват физическата си сила и имат достъп до оръжия, агресивното поведение става по-сериозно и се стига до тежки наранявания и дори до смъртни случаи. В тази възраст младежите упражняват агресията си в колективни актове. Само някои са агресивни към родителите и учителите си.
АВТОРИТЕ
Проф. Улрике Петерман е родена през 1954 г. Следва социална педагогика, педагогика и психология в Манхайм и Бон от 1973 до 1980 г. През 1982 г. завършва докторската си работа към Техническия университет в Берлин, през 1986 г. към университета в Бон. Има дългогодишен опит като психолог в домове за деца и юноши. През 1991 г. основава психологичната амбулатория за деца към Института по клинична психология на университета в Бремен. През 1995 г. поема ръководството на факултета „Рехабилитация и педагогика при психични и поведенчески разстройства“ в университета в Дортмунд. От 2007 г. насам ръководи Факултета по клинична психология към детска клинична психология в Бременския университет. Научните й интереси са клинична психология, детска психология, психология на ученето, психопатология на развитието и методи за релаксация в детска и юношеска възраст.
Проф. др. Франц Петерман е роден през 1953 г. Той следва математика и психология в университета Хайделберг от 1972 до 1975 г. След това е научен сътрудник в университета в Бон. От 1983 до 1991 г. ръководи психо-социалното отделение на университетската детска клиника в Бон и същевременно е професор в Психологическия институт в Бон. От 1991 г. насам ръководи Факултета за клинична психология и диагностика към университета в Бремен. От 1996 г. е директор на Центъра за клинична психология и рехабилитация. През 2010 г. основава в сътрудничество с университет Кил институт за обучение на детски психотерапевти, като оттогава е и негов ръководител. Научните му интереси са клинична детска психология, диагностика на развитието, интелигентността, както и клинична диагностика, детска поведенческа терапия, психологическа рехабилитация.
7 алтернативи на наказанието, които улесняват възпитанието на детето
Алтернативи на наказанието:
1. Покажете на детето си начин то да бъде полезно
2. Изразете силно неодобрение (без да критикувате характера на детето)
3. Обяснете очакванията си 4. Покажете на детето как да поправи нещата
5. Дайте му избор
6. Вземете мерки
7. Позволете на детето да изпита последствията на своите действия Ето някои идеи как да стане това: Вместо заплаха, посочете на детето начин да бъде полезно
Вместо обидни сравнения, покажете силно неодобрение
Но да допуснем, че детето се държи толкова зле, че майката е принудена да напусне магазина. Тогава какво? На следващия ден без лекции и проповеди тя може да му позволи да понесе последствията от лошото си държание.
Модели_на_възпитание.pdf | |
File Size: | 2032 kb |
File Type: |
Самочувствието на детето
САМОЧУВСТВИЕТО-НА-ДЕТЕТО
View more presentations or Upload your own.
Агресията и детето
Click to set custom HTML
АГРЕСИЯТА-И-ДЕТЕТО
View more presentations or Upload your own.